Така казаха атонските старци

На 27 срещу 28 март в манастирите на Света гора -Атон беше отслужено едновременно всенощно бдение за измолване на Божията милост в условията на световна криза заради угрозата от заразяване от т. нар. коронавирус. Веднага след товаq  в късния след обяд и ранната вечер на другия ден интернет пространството в повечето от православните държави беше облъчено от фалшива новина с призив хората да слагат кръстове по вратите си, а ако няма какво да сложат - да нарисуват кръстен знак с маслиново олио. За по-голям авторитет на посланието то беше приписано не само на светогорски старци, но и на самата Пресвета Богородица.  Появиха се даже снимки с "проявилата" се Божия майка като видим образ, така че да може да бъде заснет. За жалост на провокацията се подадоха свещеници и по-висши клирици, които разпространяваха призива, но се намериха и такива с трезвена мисъл и бърза реакция, така че бързо стана ясно, че такъв призив от Атон не е имало.
Но за провокаторите, които и да са и каквито и да са,  позоваването на "атонски старци" е запазена марка. Формулировката "така казаха атонските старци" се използва при всяко нездраво желание да се прокара някоя теза, макар всичко да е казано в светото Писание.
В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса. 

На популярност сред църковните хора се ползват особено забавните публикации  на отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър,  в чиито разказчета, памфлети или  просто бележки основен литературен герой е отец Z.  Тези публикации са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. Ето и поредната:

Отец Z си намести маската,  свали защитната качулка  и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице  с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал  отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе -  изръмжа лицето с маска, показвайки на отец  Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец  Z ,  докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват  в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец   Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z  се огледа.  Всички смълчани гледаха в него.   Отец Z пристъпи към масата,  измъкна от джобовете на  защитния си  костюм флаконче със светена вода и  не много голяма поръсвачка.  Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си  цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте  да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода  поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона.  Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи.  Те сграбчиха отец Z  и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите.  Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец   Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато  състрадателен патрул не го заведе в отделението.  (Оригиналът  може да се види ТУК)

Но в същото време се появи още една история, споделена  от о. Огнян Рангачев във фейсбук-страницата "Задругата". 

Изчаках нарочно да затихнат първичните емоционални реакции, свързани с информацията за откровение по време на светогорското бдение и нейното по- сетнешно опровержение, за да разкажа една чута от мен истинска история, която в случая е ориентир за всички ни.
Случило се това в ония далечни години, когато поклонническото пътуване към св. Земи ставало най- вече по море с гемии- досущ като тия, дето днес ги ползват за атракционно крайбрежно плаване в нашите черноморски курорти. В едно селище (доколкото си спомням българско), един мъж събрал достатъчно пари, за да извърши поклонението на Божи Гроб. Както си е било по тогавашния ред, другите от село му дали поръчки какво да им донесе от св. Земя и пари, за да купи поръчаното. И тъкмо когато тръгвал, дошла една жена, чието дете било тежко болно и го помолила заради него да донесе от Иерусалим частичка от Дървото на Кръста Господен. Залисан в суетенето на тръгването, поклонникът с лека уста обещал, без да си спомни, че по онова време вече било почти невъзможно обикновен мирянин да се сдобие с частичка от Кръстното Дърво. После, покрай грижите относно пътуването и самото поклонение, забравил какво обещал на жената. Но по едно време се сетил: по обратния път, когато гемията отдавна плавала в открито море. Ами сега? Решил се човекът на следното деяние: рязнал с ножа си тресчица от гемията- от мачтата или фалшборда, не си спомням точно. И като се върнал в село дал тресчицата на жената като част от Кръста. Тя зарадвана я занесла в къщи, извикала свещеника, отслужили молебен пред корабната тресчица и... детето оздравяло. Вестта се разнесла мълниеносно, дошли още хора, от селото, които получили изцеление, почнали да идват и страдалци от околностите, заради което пренесли тресчицата в селския храм. И изцеленията, и други чудеса се умножавали. Виждал поклонникът какво става и съвестта го изгаряла. Станало му толкова нетърпимо, че отишъл при свещеника и му разказал точно какво сторил. Отецът казал: "тежко е това деяние, а и нещата отидоха твърде далеч. Трябва да отидем при Владиката, ще му кажеш това, което ми откри и каквото той рече, това ще сторим." Отишли при Архиерея, който бил от онези духовници, които усърдно умножават талантите, получени свише при тяхната хиротония. След като изслушал отеца и поклонника, Владиката разпоредил:
"Нека това парченце остане в храма и занапред да му се отдава почит като на част от Христовия Кръст. Защото вярата на вашите хора направи така, че тази гемиджийска тресчица се превърна в истинско парченце от Кръста Господен".
Ето я историята- много утешителна. Защото и да са били лъжовни думите относно получено откровение, Господ ще даде достойно въздаяние на тези, които не от обредоверие или псевдоцърковен шаманизъм, нито от похристиянчена кабала, но с жива вяра помазаха вратите си или закачиха кръст върху тях. Христос никого не е наказал заради искрената му обичаща вяра. Напротив- винаги е казвал: Нека ти бъде според вярата ти.