Поуки и съвети от св. Серафим Софийски

 

На 26 февруари 2016  година  в София едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската,  беше канонизиран  свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен   Софийски Чудотворец.

Светителят Серафим (Соболев)  е роден през 1881 година в Рязан. Като архиерей на Руската православна църква близо 30 години е на служение в България, където и завършва земният му път - на 26 февруари 1950 г. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София. Популярен е сред хората с това, че помага  като му се напише писмо и се остави при саркофага му. 

Изповедно признавам, че хиляди пъти съм минала покрай този храм, имала съм случаи да се черкувам там, но  не ми се е случвало да изпитам  духовна нужда да пиша писмо на Владика Серафим по какъвто и да е повод.  Всесърдечно се моля той да просиява в своята святост е да е горещ застъпник пред Господа за спасението на душите наши.  

Наскоро се наложи  да преглеждам  заплашен от унищожение частен архив  и там попаднах на няколко пожълтели машинописни страници, съдържащи стотина кратки поучения  и съвети от Светителя Серафим. Реших, че е уместно да предложа  публично поне част от тях (засега).   

Кратки наставления и съвети на архиепископ Серафим

 

Почти всички ние познавахме покойния незабравим архиепископ Серафим, имахме щастието да присъстваме на богослуженията му, да слушаме неговите проповеди, изпълнени с благодатна мъдрост и сила и да бъдем свидетели на неговата безгранична любов към хората. Но малцина от нас знаят за онзи велик дар на ръководство или старчество, който в толкова рядко висока степен е притежавал Владика Серафим. 

 

Един от послушниците на Дядо Серафим е имал щастливата мисъл няколко години подред да записва отделни негови съвети и отговори на въпросите на послушника. Те нямат помежду си някаква външна или строго логическа връзка,  обаче бликат от един извор - благодатното сърце на Владика Серафим. 

 

Надявам се, че за всички нас, които обичахме  и обичаме покойния Владика Серафим, ще бъде голяма духовна радост да чуем тези непосредствени бележки за неговите духовни наставления. 

 

1.  Архиепископ  Серафим казваше често: „Когато умрем, ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Света Богородица, колко са били те снизходителни към нашите немощи   и как са изпълнявали нашите молитви. 

 

2. Най-главното е кротостта и смирението. Без  тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека.  Без любов и смирение при телесен подвиг човек може да се превърне в бяс. Аз познавах един монах, който толкова постеше, че само носът му беше останал да стърчи, но беше толкова злобен , че не можеше човек да се доближи до него.

 

3. Послушникът попитал: „Владико свети какво нещо е безмълвието?  Нали не е само оттегляне в пустинята?“  Архиепископът отговорил: „Безмълвието е благодатна сърдечна молитва. Ето,  отец Йоан Кронщадски през цялото време е бил с хората, непрекъснато е разговарял, а се е намирал винаги в състояние на безмълвие.“ 

 

4.  Дядо Владика разказал веднъж следния случай от своето детство: „Когато бях още дете и се учех в духовното училище, сутрин, когато тръгвах за училище,  моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз редовно  давах на една просякиня. Един път започнах да тършувам в джобовете си, но се оказа, че съм забравил  парите си вкъщи. А просякинята седи и чака милостиня. Тогава аз й казах: „Прощавай, мила бабичко, нямам нищо.“ Просякинята  ме погледна, усмихна се и заплака.  „Защо плачеш? – я попитах аз. Тя отговори: „Твоите добри думи са за мене повече от всякакви пари.“  Като свърши разказа си, Дядо Владика добави: „Много хора има по света, които никога не са чували добра дума.“ 

 

5.  Дядо Владика казваше: „Колкото и да ти е трудно, все пак старай се и принуждавай себе си, макар и през сълзи, да утешаваш ближния си! Помни думите на св. Антоний Велики: „Онзи, който оскърбява ближния си, е подобен на дявола, а онзи, който го утешава, е подобен на ангел.“ 

 

6.  Архиепископ Серафим често повтаряше: „Не бива да осъждаме! Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителни причини за тази грешка, а не да осъждаме ближния. Нашето поведение трябва да бъде такова!“  Самият Дядо Владика, когато му се налагаше да говори за недостатъците и пороците на други хора, говореше добродушно, като на шега и по този начин избягваше осъждането.  

 

7. „Най-главното е да не осъждаме. Коренът на всички плътски грехове е осъждането.“

 

8. „Не осъждай никого! Само себе си осъждай!“

 

9. „Който по-малко осъжда,  повече обича. А който има по-малко любов, той повече ще осъжда. В осъждането е коренът на всичко лошо.“ 

 

10. „Чрез неосъждане придобивай смирение.“ 

 

11. На изповед послушникът казал на Дядо Владика: „Когато другите съгрешават,  аз често се сравнявам с тях е си намирам а по-добър от тях.“ „А знаеш ли в такъв случай какво трябва да правиш?“ - го попитал Дядо Владика. Послушникът отговорил: „Светите отци казват, че не трябва да се сравняваме с другите.“ Владиката отвърнал: „Аз  пък ти заповядвам да се сравняваш с другите, но така: казвай си – ето,  той е съгрешил днес, но утре ще се покае, а аз ще съгреша 20 пъти по-лошо и няма да мога може би да се покая“. 

 

12. Дядо Владика казваше: „Хората все се карат помежду си, защото нямат достатъчно смирение“. 

 

13. „Раздразнителността има винаги е  в основата си гордост - недостиг на смирение.“. 

 

14. Никога не се препирай. Щом забележиш, че не са съгласни с тебе, веднага прекъсвай разговора“. 

 

15. На изповед, когато послушникът прочел записаните в тефтерчето си прегрешения, Дядо Владика му казал: „Ти имаш един грях, който не си записал - основен грях , от който като мехурчета излизат всички твои грехове.“  „Може би гордост?“ -  запитал послушникът. "Гордостта лежи в основата на твоя грях. Изразявай се по-точно.“ Послушникът не можел да се сети какъв ще е този грях. Тогава владиката му казал: „Ти имаш голям грях на самооправдание. Когато те обвиняват в нещо, дори ако не си виновен, ти премълчи или само кажи: „Простете, не съм сторил това“,   а още по-добре е да кажеш само "Простете" и повече нищо недей казва и не се оправдавай.“ 

 

16. Дядо Владика попитал веднъж послушника: „Защо савооправданието е толкова гибелно?“ Той огтоворил: „Самоооправданието показва, че няма смирение.“ Дядо Владика казал: „Това е тъй донякъде. Обаче, изрази се по-точно: при самооправданието не може да има истинско покаяние, а без покаяние няма спасение.

 

17. „Необходимо е да се смиряваме пред всички. Да бъдем незлобливи, ласкави, приветливи с всички хора. Всичко зависи от самия тебе, от сърцето ти. Ако се смириш, Господ ще ти даде благодатта на целомъдрието.“

 

18. Дядо Владика казваше: „Повече слушай, отколкото приказвай! Бъди мъдър като змия!“

 

19. „Да се противиш на греховните помисли , значи да бъдеш разпънат на кръст, а да беседваш с тях, значи да слезеш от кръста.“

 

20. Послушникът разказва за себе си: „По съвета на Дядо Владика аз си купих тефтерче, в което записвах греховете си, за да ги прочета при изповед. По този повод Дядо Владика ми каза: „ Това е твоят паспорт за оня свят. Само това тефтерче ще ти трябва там. Ти можеш да го загубиш, да го изгориш, но твоят ангел-пазител всичко ще препише, каквото е написано там, в това тефтерче.“      

 

Обновени манастири в Пернишко

Повече от 50 са православните манастири съществували и съществуващи на територията на административната област около град Перник. За някои се знаят подробности, от други има само материални следи, а на много места и те са заличени. 

         В днешно време са малко реално действащите свети обители измежду всичките, в които през различно време клепалото е събирало монашеска общност  за обща молитва. Това може да се промени към по-добро заради създалата се  възможност за възстановяването на някои от тях  чрез безвъзмездното финансиране на проекти за обновление им през Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за  периода от 2014 до 2020 година,  съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Една от подмерките на ПРСР  имаше за цел да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони  (подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“).  По тази подмярка след подписани договори с фонд "Зеамеделие" за проекти, отнасящи се за обекти в област Перник, беше предоставена  финансова помощ  в размер на около 6 милиона лева за дейности по  възстановяване, реставрация, ремонт и реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства.

       Така за периода на действието на програмата до 2020 г. на територията на област Перник частично са обновени 9 манастира и две черкви. 

По време на предишния програмен период обновените черкви  са три.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

31 август.  На този ден светата православна Църква почита знаменателно събитие, свързано с пояса, който е носила на кръста Си Божията майка. 

Заедно с   дрехата  и  останалите вещи  на Пресвета Богородица се е запазил и нейният пояс. По Нейната воля след Успението й поясът бил  поверен  на апостол Тома, а после бил предаван между вярващи по наследство. 

През  V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм "Св. Богородица". 

В началото на Х век Поясът на Божията Майка се прославя с особена личба.  При царуването на Лъв Мъдри се случило така, че съпругата му Зоя била измъчвана от нечист дух. Тогава в съновидение на императрицата  се явила самата Божия Майка, която я наставила как да се изцери чез нейния Честни пояс. 

Отишли в храма и патриархът  прострял над императорската съпруга пояса, който бил съвсем неповреден от времето. Тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си.

Така бил установен празникът  в чест на Преблагословената Дева Богородица за възпоменание на чудото, станало от Нейния честен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.

В България празникът е на особена почит  в района на град  Мелник, в пределите на Роженския манастир, където Поясът на Божията Майка е бил на съхранение. Историята на манастира разказва, че той е бил метох на Светогорския манастир „Ватопед“ и след като манастирът остава в пределите на българската държава Честният пояс на Пресвета  Богородица е отнесен на Света гора-Атон, където до ден днешен се покои. Ковчежето с честния Богородичен пояс се изнася за поклонение, за утеха и надежда на вярващия народ из целия свят.“

Така казаха атонските старци

На 27 срещу 28 март в манастирите на Света гора -Атон беше отслужено едновременно всенощно бдение за измолване на Божията милост в условията на световна криза заради угрозата от заразяване от т. нар. коронавирус. Веднага след товаq  в късния след обяд и ранната вечер на другия ден интернет пространството в повечето от православните държави беше облъчено от фалшива новина с призив хората да слагат кръстове по вратите си, а ако няма какво да сложат - да нарисуват кръстен знак с маслиново олио. За по-голям авторитет на посланието то беше приписано не само на светогорски старци, но и на самата Пресвета Богородица.  Появиха се даже снимки с "проявилата" се Божия майка като видим образ, така че да може да бъде заснет. За жалост на провокацията се подадоха свещеници и по-висши клирици, които разпространяваха призива, но се намериха и такива с трезвена мисъл и бърза реакция, така че бързо стана ясно, че такъв призив от Атон не е имало.
Но за провокаторите, които и да са и каквито и да са,  позоваването на "атонски старци" е запазена марка. Формулировката "така казаха атонските старци" се използва при всяко нездраво желание да се прокара някоя теза, макар всичко да е казано в светото Писание.
В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса. 

На популярност сред църковните хора се ползват особено забавните публикации  на отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър,  в чиито разказчета, памфлети или  просто бележки основен литературен герой е отец Z.  Тези публикации са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. Ето и поредната:

Отец Z си намести маската,  свали защитната качулка  и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице  с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал  отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе -  изръмжа лицето с маска, показвайки на отец  Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец  Z ,  докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват  в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец   Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z  се огледа.  Всички смълчани гледаха в него.   Отец Z пристъпи към масата,  измъкна от джобовете на  защитния си  костюм флаконче със светена вода и  не много голяма поръсвачка.  Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си  цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте  да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода  поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона.  Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи.  Те сграбчиха отец Z  и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите.  Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец   Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато  състрадателен патрул не го заведе в отделението.  (Оригиналът  може да се види ТУК)

Но в същото време се появи още една история, споделена  от о. Огнян Рангачев във фейсбук-страницата "Задругата". 

Изчаках нарочно да затихнат първичните емоционални реакции, свързани с информацията за откровение по време на светогорското бдение и нейното по- сетнешно опровержение, за да разкажа една чута от мен истинска история, която в случая е ориентир за всички ни.
Случило се това в ония далечни години, когато поклонническото пътуване към св. Земи ставало най- вече по море с гемии- досущ като тия, дето днес ги ползват за атракционно крайбрежно плаване в нашите черноморски курорти. В едно селище (доколкото си спомням българско), един мъж събрал достатъчно пари, за да извърши поклонението на Божи Гроб. Както си е било по тогавашния ред, другите от село му дали поръчки какво да им донесе от св. Земя и пари, за да купи поръчаното. И тъкмо когато тръгвал, дошла една жена, чието дете било тежко болно и го помолила заради него да донесе от Иерусалим частичка от Дървото на Кръста Господен. Залисан в суетенето на тръгването, поклонникът с лека уста обещал, без да си спомни, че по онова време вече било почти невъзможно обикновен мирянин да се сдобие с частичка от Кръстното Дърво. После, покрай грижите относно пътуването и самото поклонение, забравил какво обещал на жената. Но по едно време се сетил: по обратния път, когато гемията отдавна плавала в открито море. Ами сега? Решил се човекът на следното деяние: рязнал с ножа си тресчица от гемията- от мачтата или фалшборда, не си спомням точно. И като се върнал в село дал тресчицата на жената като част от Кръста. Тя зарадвана я занесла в къщи, извикала свещеника, отслужили молебен пред корабната тресчица и... детето оздравяло. Вестта се разнесла мълниеносно, дошли още хора, от селото, които получили изцеление, почнали да идват и страдалци от околностите, заради което пренесли тресчицата в селския храм. И изцеленията, и други чудеса се умножавали. Виждал поклонникът какво става и съвестта го изгаряла. Станало му толкова нетърпимо, че отишъл при свещеника и му разказал точно какво сторил. Отецът казал: "тежко е това деяние, а и нещата отидоха твърде далеч. Трябва да отидем при Владиката, ще му кажеш това, което ми откри и каквото той рече, това ще сторим." Отишли при Архиерея, който бил от онези духовници, които усърдно умножават талантите, получени свише при тяхната хиротония. След като изслушал отеца и поклонника, Владиката разпоредил:
"Нека това парченце остане в храма и занапред да му се отдава почит като на част от Христовия Кръст. Защото вярата на вашите хора направи така, че тази гемиджийска тресчица се превърна в истинско парченце от Кръста Господен".
Ето я историята- много утешителна. Защото и да са били лъжовни думите относно получено откровение, Господ ще даде достойно въздаяние на тези, които не от обредоверие или псевдоцърковен шаманизъм, нито от похристиянчена кабала, но с жива вяра помазаха вратите си или закачиха кръст върху тях. Христос никого не е наказал заради искрената му обичаща вяра. Напротив- винаги е казвал: Нека ти бъде според вярата ти.

За светите мъченици Виктор и Стефанида

                                       Огромна благодарност към архимандрит Виктор  (Vihren Stoyanov Mutafov) за предоставената статия! 

Издирване на св. мощи и почитанието на светите мъченици Виктор и Стефанида

Агиологическо изследване

Архимандрит д-р Виктор (Мутафов)

Св. мъченик Виктор е бил войник по времето на император Антонин. Императора започнал гонение на християните и Виктор отказал да принесе задължителната жертва на боговете. За тази постъпка той бил подложен на мъчения, но ги преминал невредим. Чрез силата на молитвата си победил вълшебник, който след като не успял да го отрови се отказал от врачуването си, изгорил си книгите и талисманите и станал християнин. При всички жестоки мъчения на които е подложен Виктор присъствала младата християнка Стефанида. Тя видяла слизащите от небето венци – за него и за нея, започнала да слави подвига на мъченика и заедно се удостоили с мъченическа смърт на 11 ноември 213 год.[1]

Има много неизяснени проблеми около античната агиография за честването на паметта на двамата мъченици, за култа към тях и за пренасянията на техните св. мощи. На тези въпроси ще потърсим отговори в оскъдните сведения във латински, гръцки и персииско-копски извори.

В тях някои елементи се повтарят, например, че Виктор е римски войн-християнин идващ от Киликия (според латинските извори) или от Италия (според гръцките извори), който по време на преследванията по

---

[1] Ростовски св. ДимитриЙ, Жития на светийте /Чети минеи/, м. ноември, В. Търново 1908, с. 241-247; Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991, с. 560.

време на император Антонин (според гръцките, или Диоклетиан според етиопски източници или Марк Аврелий Антонин според латинските) е поставен под страшни изтезания от един Dux или Comes – преведен на български като воевода Себастиян. Виктор е поддържан от Стефанида - съпругата на негов колега войник, (или негова приятелка, позната, съпруга или непозната според житията) която още няма навършени шестнадесет години. Тя е арестувана и осъдена на смърт като е завързана за две палми и разкъсана на две.

Мъченичеството на св. Стефанида. Гравюра от Images de tous les Saints. Париж 1636.

В житието на двамата мъченици според различните традиции има различия.

В различните източници има различия в датата и мястото където са умъртвени мъчениците. Според гръцките източници в Дамаск (в Италия(!) пише в текста) или в Антиохия според копските източници или в Александрия или Египет според латинските, според персийските в Сицилия или Марсилия. Датата за честването на тяхната памет според гръцките Синаксари е 14 ноември или 10 или 11 ноември, според етиопските на 22 април, латинските предпочитат 24 април или 14 май.

В Римския Мартирологии[1] паметта на двамата светци с еднакво име е отбелязана така: Виктор и Стефанида убити в Египет на 1 април и Виктор и Корона умъртвени в Дамаск, Сирия на 14 май. Трудно е да се определи дали става въпрос за един мъченик с името Виктор, както и не се знае със сигурност кой други мъченици са умъртвени с него. Вероятно става дума за двама анонимни светци, чиито имена (лат. Victor = победител, гр. Stéphanos = корона) са поставени условно от вярващите в памет на тяхната славна смърт.[2]

Но по-голямата обърканост се получава от Йеронимовия Мартирологии (Martyrologium Hieronymianum) – един богат ортологичен извор, където се споменават осем двойки светци със сходни имена. На 11 януари в Александрия – „In Alexandria…Victoris Stefani”, на 20 февруари – „Et alibi Victoris Coronae et aliorum decem”, на 1 април – „In Aegipto Victoris Stefanie”,  на 23 април „In Alexandria Coronae et Victoris”,  на 24 април – „In Alexandria Coronae Victoris”, на 8 май – „In Aegipto Victoris et Stefanae”, на 14 май – „In Syria Victoris militis et Coronae qui simul passi sunt”, и на 21 юли - „In Massilia Victoris Coronae…” (за последния светец се знае, че е от Марсилия и към неговото име е прикрепено това на св. Стефанида).

Учените, базирайки се на ортологичните извори, които са по-антични и с по-голяма важност, определят следния хронологичния ред на свидетелствата:

1)    Александрииска служба на мъчениците на 24 април, след нея от Йеронимовия Мартирологии следва 8 май. Празника на 23 април който не е предпразненство и след нея следва службата на 20 февруари.

2)    Според сирийската традиция паметта на двамата мъченици се чества на 14 май или шест месеца по-късно - 14 ноември.

3)    Според Йеронимовия Мартирологии.

4)    В латинската традиция и всички други източни документи, приемащи житията им от сирийската традиция но се връщат към александрийската традиция на 24 април.

Можем да направим извода, че двамата мъченици са приели мъченическа смърт в Египет и култа към тях е повлиян от Изтока, най-вече от местата обитавани от военни в Антиохия, където е съхранен спомена за тях.[3]

Счита се, че двамата светци са канонизирани от св. Сотир (Сотеро) папа Римски (168-177) малко преди да приеме мъченическа смърт.

След като били умъртвени двамата светци Виктор и Стефанида са погребани заедно. Следват многократни пренасяния на техните св. мощи.

Св. Мощи на двамата мъченици днес се съхраняват в църквата на манастира „Св. Корона и св. Виктор” край град Фелтре, Италия. Как са достигнали до там? Най старото свидетелство е намерено при отварянето на един каменен саркофаг - реликварий.

Гражданка на град Отриколи предявила претенции, да има честта да съхранява мощите на мъчениците върху своите земи. По този повод на 19 май 1943 година е отворен саркофага с мощите на мъчениците, за да бъдат изследвани и е открита оловна плочка с надпис на латински език.

Надписа на дванадесет реда върху оловната плочка е следния:

ANNO CCV AB INCARNATO VERBO SVB ANTONINO CAESARE CORPORA SANCTORVM MARTYRVM VICTORIS ET CORONAE TRANSVECTA SVNT A THEODORO MARTYRE ET A ME INDIGNO SOLINO EPISCOPO VRBIS CERONIAE HIC RECONDITA SVNT SVB DIE XVIII SEPTEMBRIS IN CHRISTO IHV[4]

В превод: „През 205 от Рождество Христово по време на Цезар Антонин телата на св. мъченици Виктор и Корона бяха пренесени през морето от мъченик Теодор и от мен недостойния Солино епископ на град Керония на 18 септември, в името на Иисус Христос”.[5]

От надписа разбираме два факта отдалечени във времето един от друг, свързани с две личности. Първия факт е пренасянето на телата на мъчениците от Александрия до Сирия (от Александрия, Египет до Киликия), на остров Кипър от мъч. Теодор, по-късно епископ на Керония (Кипър) и приел мъченическа смърт през 205 година. Втората напомня, че след около четири века епископа на Керония Солино на 18 септември е пренесъл мощите поставени в оловна урна на друго място, вероятно в пещера.

Имаме оскъдни сведения за по-късни премествания на мощите на двамата светци. През 802 година когато остров Кипър е атакуван от арабите, те са пренесени в Сицилия, където остават две години. От там са пренесени във Венеция.

През 1096 ктитора капитан Джовани да Видор (времето на Първия кръстоносен поход) издига върху хълма Миесна, на три километра от Фелтре църква с три кораба в романски стил под формата на гръцки кръст с ясно изразено византийско влияние. Храма построен на святото място е завършен за пет години и е осветен на 13 май 1101 г. от епископа на град Фелтре Арпон (син на Джовани да Видор). Църквата е част от манастирски комплекс (светилище). Мощите на мъчениците се съхраняват в олтара на храма в оловна урна поставена в каменен саркофаг до олтарната абсида, издигнат през 1440 година върху четири не високи колони. По този начин вярващите имат възможност да коленичат и да се помолят на светите мъченици. Всички полета в храма са изографисани от школите на Джото, Томасо от Модена и Виталий от Болоня. В последните години в манастира се извършват реставрационни и консервационни работи, осъвременяват се монашеските килии и трапезарията, поставени са нови електрическа и противопожарна инсталации, за да продължи и в бъдеще това свято място да привлича вярващите.

Друго сведение сочи, че кръстоносците са пренесли св. мощи в град Фелтре от Сирия.

През 1354 Карл ІV от Бохемия на път за Рим за да бъде коронован за император на Свещената Римска империя (5 април 1355), минал през град Фелтре. Местните жители в знак на уважение, дарили на бъдещия император част от мощите на мъчениците – главата на св. Виктор и раменна кост на св. Стефанида. Карл ІV приел с благодарност скъпия дар и продължил за Рим. Новият император пренесъл дарените св. мощи в Прага.

 Според Джовани Сикари тялото св. мъч. Виктор е намерено на 3 април 1697 г. в базиликата на манастира „Св. Панкратий” в Рим, след това е преместено в манастира „Св. Лука” на улица „Ботеге оскуре”, обгрижван от сестрите на ордена „Carmelitane Scalze del Corpus Domini”. Следва преместване на мощите в църквата „Св. св. Марчелино и Пиетро” и през 1906 година от Рим са пренесени в град Фано, област Марке, Италия.[6]

Има сведения, че частици от мощите на двамата мъченици се намират и в църквите на други градове в Италия и Европа.

Според българската традиция, на 11 ноември, заедно с паметта на св. мъч. Виктор и Стефанида се чества и маметта на св. мъченици Мина, Викентий и преп. Теодор Студит изповедник.

---

[1] Martirologio Romano, ed. Libreria Vaticana, Roma 1964.

[2] Santi Vittore e Corona, (Ел. вариант: http://www.lacabalesta.it/testi/santi/vittore_corona.html )

[3] G. Lucchesi, Vittore e Corona, Bibliotheca sanctorum, vol. 12, Città nuova editrice, Roma 1969, c. 1290-1293.

[4] C. BELLINATI, Una tavoletta plumbea (sec.IX-X) fra le reliquie dei santi martiri Vittore e Corona nel Santuario di Feltre, in Ricerche sui santi Vittore e Corona, с. 69-74.

[5] Santa Corona – Notizie storiche, (Ел. Вариант: http://www.santacorona.it/santastoria.asp )

[6] G. Sicari, Reliquie Insigni e “Corpi Santi” a Roma, col. Monografie Romane, Roma 1998. 

Спомен за патер Спиридон

Монахът Атанасий от килията  "Св. Сава Сръбски"  към Великата Лавра "Св. Атанасий Атонски" на Света гора Атон тези дни на своята страница във Фейсбук беше публикувал две снимки на стареца Спиридон от скита "Малката света Анна". На едната снимка патер Спиридон е съвсем млад, а на другата - явно в края на земния си път,  такъв, какъвто го помним в Църногорската света обител.  

Без да сме напълно сигурни,  първото му гостуване на празник в Църногорския манастир беше през ноември 2010 г. Тогава с благословението на приснопаметния патриарх Максим в манастира се следваше т. нар. старостилен календар   и  на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски се отдаваше почит на 14 ноември. В навечерието на празника  в старинния манастирски храм беше отслужено едно от първите всенощни бдения според светогорската традиция, която е вече утвардена практика на това свято място. Ролята и заслугата за това се дължи до голяма степен на дядо Спиридон, който ще бъде запомнен като един от най-добрите църковни певци на Света гора.  

Няколко години преди това той бил по свои дела в София  и случайно се срещнали с тогавашния игумен на Църногорския манастир о. Евгений, с когото се познавали от по-рано, когато о. Евгений е пребивавал в светогорски манастири. 

Когато възстановяването на манастира вече било напреднало, спомня си сега игуменът на манастира архимандрит Никанор,  с помощта на Белоградчишки епископ Поликарп, сега викарий на Софийския митрополит, а тогава - архимандрит на служение във Видинска епархия, братството успяло да се свърже с дядо Спиридон и да го покани за празника.  За това помогнал о. Серафим, който тогава още беше само Пламен и беше ученик на дядо Спиридон, както и негов преводач.

В следващите години дядо Спиридон  идваше редовно, за да  украсява с удивителния си глас богослуженията  в Църногорската света обител и да предава светогорската традиция на младото църногорско братство.

За о. Никанор, който сега е игумен на манастира, тези уроци са като жалони в усилията му да пренесе духовното благоухание на Света гора на българската земя.


Църногорската света обител дължи на Дядо Спиридон и едно съкровено приятелство - това с Дядо Епифаний - най-добрият кулинар сред светогорските монаси.
За първи път двамата бяха гости на манастира в края на октомври 2011 г. Тогава Дядо Епифаний показа и своята авторска курлинарна книга и веднага беше решено тя бъде преведена и издадена на български език. С превода се зае Евгения Комарова. Проектът се позабави малко, но затова пък резултатът надмина очакванията. Получи великолепна книга, която се радва на огромен интерес от страна на публиката. Тогава за първи път Дядо Епифаний приготви своето световно известно имамбайалдъ, за да го прави още много пъти през следващите години.

Дядо Спиридон, о. Евгений, Дядо Епифаний и о. Никанор се радват на дъхавата гозба

Патер Спиридон беше гост и на празника на манастира през 2012 г. На клира до него се виждат като младежи двама отлични певци на византийски песнопения псалтите Светослав Цеков и синът на о. Владко Тасков от Сандански Емил. 

На този празник Дядо Спиридон  беше донесъл със себе си шапката на св. Нектарий Егински (1846-1920), която се пази в неговия скит, както и частица от неговите мощи. Те са оставени в неговата обител през 30-те години на миналия век от монаха Авимелех, личен приятел на св. Нектарий. Той е и първият, който е известил светостта на Пентаполски митрополит Нектарий, надарен със способността да прави чудеса още приживе.

Повече за този празник може да се прочете ТУК. 

Притча за ангела пазител

Не било много отдавна, когато за децата се грижел ангел. Внимавал да не паднат, да не убодат босо краче на някое трънче, да не се подхлъзнат в потока или да се запилеят и загубят в гората. Е, случвало се някой път ангелът да се унесе в песента на птиците и да се радва на тази песен или да се омае от аромата на цветята. Тогава вниманието му отслабвало и ставали някои малки несгоди, но това се случвало много рядко.